Понеделник в цветове/Експерименти с копик-маркери

Днес изобщо няма да съм многословна - завърнах се късно снощи от невероятно пътуване и все още съм влиянието на емоциите и впечатленията. Когато си събера мислите, ще пиша отново. Дотогава ви оставям с втората картичка от новата рубрика "Понеделник в цветове/Експерименти с копик-маркери".

Понеделник в цветове/Експерименти с копик-маркери

Следилите 30-дневното предизвикателство знаят, че благодарение на него преоткрих маркерите Копик, които повече от година стояха неизползвани в шкафа с материалите ми. На няколко пъти бях на крачка да се разделя с тях, но винаги ме спираше вътрешното усещане, че не трябва да го правя. Доверих се на това си вътрешно усещане и добре, че го направих.

Оказа се, че оцветяването може да бъде извънредно забавно, а и много релаксиращо занимание. Докато оцветявам, наистина си почивам, забавям темпото, спирам за момент. А аз определено имам нужда нещо да ме спре насред цялото това бързане (което не винаги е необходимо, но май я карам по навик). Следващото решение беше логично - трябва да оцветявам по-често.

Така че споделям с вас идеята за едно ново начинание:
за обещанията, дадени само пред мен, ми е твърде лесно да забравя :)

Понеделник в цветове

Нова рубрика в блога, в която всеки понеделник ще публикувам картичка с картинка, оцветена с маркери Копик. Минава ми през ум мисълта тези публикации да съдържат и нещо като мини-уроци за оцветяването с тези маркери, но на този етап знам толкова малко, че трудно бих могла да напиша нещо смислено. По-нататък - може би :)

И така, ето я първата картичка от новия проект. А ако искате да научите повече за маркерите Копик, непременно прочетете публикацията на Нана, към която съм дала линк в началото.

Желая ви една хубава седмица, изпълнена с повече слънце и много усмивки!

Нови придобивки/м.май 2012г. - видео

Ако искате да гледате видеото с по-високо качество - линк към YouTube.

Поръчката е направена от сайта на Simon Says Stamp. 

30-дневно предизвикателство: картичка № 30/Финалът

Е, справих се - благополучно стигнах до края на 30-дневното предизвикателство, в което правих и публикувах по една картичка всеки ден. Ако бяхте наблизо, със сигурност щяхте да забележите щастливата усмивка на лицето ми. Приемам поздравления. Всъщност преди наистина да започнете да ме поздравявате, веднага ще си призная, че въобще не беше толкова трудно. И че много повече се забавлявах, отколкото самосъжалявах. Е, имаше моменти, в които буквално не исках да погледна никоя от картичките си, но в крайна сметка установих, че всички са ми на сърце и че всъщност много си ги харесвам. Наистина съм доволна, че се заех с реализацията на идеята за предизвикателството и че бях достатъчно постоянна, за да я доведа до успешния й край. Всъщност през цялото време бях убедена, че ще стигна до края на предизвикателството. Нямаше момент, в който да поискам да се откажа или да допусна мисълта, че няма да се справя. И се радвам, че успях.

Знам, че някои от вас очакват грандиозен финал. С опасението да ви разочаровам, няма предвиден такъв. Нито картичката е по-различна от останалите, нито тази публикация ще е специална. Просто една от поредните 30 :)

Всъщност през цялото време си мислех, че когато стигна до края на предизвикателството, ще си направя една истинска голяма равносметка, но днес, пишейки тази публикация, осъзнах, че няма нужда от такава. Отчетът пред строя отпада :)

Не за друго, а защото осъзнах, че няма смисъл от тържествени равносметки. Каква по-добра равносметка от щастливата ми усмивка, от задоволството и удовлетворението. От осъзнаването, че да твориш може да бъде въпрос на навик - при това много хубав такъв. И че колкото повече го правиш, толкова по-лесно става да започнеш. Благодарение на предизвикателството направих картички, смело пристъпващи зоната ми на комфорт - различни, но пък вдъхновяващи, преоткрих маркерите копик и с изненада установих, че оцветяването може да бъде успокояващо занимание. Изживях емоции, вълнения - бях увлечена, любопитна, експериментираща, търсеща, вдъхновена, щастлива.

Да, от това предизвикателство имаше смисъл. Ще го направя отново :)

30-дневно предизвикателство: картичка № 29

Още само един ден - определено това предизвикателство ще ми липсва :)

30-дневно предизвикателство: картичка № 28

Щастлива съм, че маркерите Копик, за които чувствах толкова вина, че стоят неизползваеми, най-после влезнаха в употреба. Нямам особени умения в оцветяването, но пък действам по интуиция. Все в един момент ще стана по-умела. Забавно и интересно е. Време беше да опитам нещо ново.

Изненадана бях да установя, че картичките с картинки, се получават по-лесно и бързо. Не за друго, а защото картинката съвсем естествено се превръща във визуален център на картичката и след това единственото, което ти остава, е да я съчетаеш по начин, който да подчертава излъчването й. Така че със сигурност този вид картички ще станат част от арсенала ми. Не знам защо толкова време се дърпах :))

30-дневно предизвикателство: картичка № 27 и няколко идеи за предизвикателства

Учудих ви с вчерашната картичка, нали :) Ако и вие удобно сте се разположили в своята зона на комфорт - "не, това е абсурд да го направя, не е в моя стил", защо не опитате поне за малко да излезете от нея. Различно и забавно е, интересно и предизвикателно. И като стана дума за това, в тази публикация ще ви споделя няколко идеи за различни предизвикателства. Когато имате нужда да разнообразите публикациите в блога си, имате усещането, че идеите ви се изчерпват или просто се нуждаете от малко вдъхновение, защо не опитате да се заемете с някакво предизвикателство.

Първият възможен вариант, съвсем предвидимо, е този, с който се заех аз - да го наречем ПРОЕКТ "ПОСТОЯНСТВО" - избирате един период от време, може да е 30 дни, а може и по-малко, в който всеки ден правите по една картичка. Без значение дали сте в настроение, колко друга работа имате и колко малко точно в момента ви се прави картичка. Бъдете последователни, упорити и неотклонни - със сигурност накрая ще сте научили малко повече за себе си.

Вторият вариант е за проект, който можем да наречем "ВДЪХНОВЕНИЕ". Правите си, ако вече нямате такава, база данни, в която отделяте снимки на картичките, които истински са ви харесали - като моята в Pinterest, и отново в продължение на определен период от време - например всеки ден за една седмица или пък веднъж седмично в продължение на няколко месеца, правите картичка, вдъхновена от любима друга такава.

Този проект може да има няколко различни варианта - вдъхновението ви може да бъде открито в собствените ви картички например. Разгледайте снимки на своите картички - не тези, правени наскоро, а да кажем преди година, и опитайте да възпроизведете по малко по-различен начин любимите ви от тях.

Аз със сигурност в някое следващо предизвикателство ще опитам и двете възможности. И без това у дома мои картички почти не се свъртат и понякога ми става малко мъчно за тях - така че мога да опитам да направя подобни отново, но вече с няколко месеци/години помъдряла :)

Друг вариант на същото това предизвикателство е да си поставите за цел да направите определен брой картички, вдъхновени от нещо различно - например от дизайна на реклами, от снимки, от интересни предмети. Правила съм такива картички и ви уверявам, че е и интересно, и забавно. Е, не съм го правила във вариант на предизвикателство и с предварително определени правила, но пък някой ден може да опитам.

Третият вариант на предизвикателство можем да го наречем "НАБЪРЗО". Със сигурност се досетихте - целта е да направите картичка за точно определен период от време. Поставяте си някакъв времеви лимит - например не повече от 15 минути, като точно за толкова време трябва да сте приключили и картичката да е готова. Опитвала съм го - забавно е.

Още един вариант на предизвикателство - хм, какво име да му измислим... да го наречем "ИКОНОМИИ", e да работите с ограничено количество материали - поставяте си например за цел да направите картичка само от картон или пък само с копчета, без да добавяте нищо друго. И този вариант е тестван, при това неколкократно, и всеки път успявам да измисля нещо различно и оригинално.

И последен вариант за днес - ще го наречем "ТЕМА" е да правите картички само на една тема - рожден ден например, всеки ден в продължение на седмица или друг период от време. Темите могат да бъдат най-разнообразни, периодите от време - също.

Какво ще кажете? Бихте ли участвали в такова предизвикателство? А имате ли идеи за други такива.

Желая ви прекрасен неделен ден и доскоро :)

30-дневно предизвикателство: картичка № 26

Както споменах и вчера, предизвикателството да направя 30 картички за 30 дни ме отведе на неподозирано пътешествие. Всеки, който се е отбивал  в този блог поне няколко пъти, със сигурност е забелязал, че на картичките ми няма картинки, а цветята са истинска рядкост. Ето защо днешната картичка е толкова голямо изключение, че учуди най-много самата мен. Границите на стила ми бяха тотално пренебрегнати в стремежа да направя най-после картичка, която да ми хареса. Дали се получи? Всъщност не знам за харесването, но тази картичка определено ме кара да се усмихвам. Имам усещането, че съм разкрила част от себе си, която обикновено не излагам на показ. Сякаш отново съм се превърнала в малко дете и съм се позабавлявала. Така че, да, със сигурност имаше смисъл да опитам нещо различно. Ще го направя отново :)

30-дневно предизвикателство: картичка № 25

Толкова съм сърдита на себе си, че ми минава през ум да бойкотирам публикациите до края на предизвикателството - ще ви показвам по една снимка с надеждата да не й обърнете особено внимание и ще броя дните до края му. Ако не бях такъв инат, щях да се откажа преди около седмица. Оттогава нищо, ама абсолютно нищичко от това, което правя, не ми харесва. Стигнах дотам снощи да направя картичка с картинка на гъбка, оцветена с маркери Копик, с цветя и брадс. Сериозно. Определено, когато ви я покажа, че помислите, че сте объркали блога :) Хаха, изобщо не очаквах, че предизвикателството ще е толкова предизвикателно към края си. Още пет дни...

30-дневно предизвикателство: картичка № 24

30-дневно предизвикателство: картичка № 23

Изобщо не обичам публикации, в които набързо ви показвам една снимка и приключвам, но, уви, когато публикуваш всеки ден и когато това е едно от десетките неща, които трябва да свършиш, просто няма друг начин. Предизвикателството донякъде извинява лаконичността ми, но наистина имам усещането, че отбивам номера, че губя връзката с вас. Но пък още седем картички и се надявам да се върна към обичайния си ритъм на писане. Харесам блогове с лично отношение, тези, зад чиито публикации прозира мисъл, или чувство, или емоция. Иска ми се и моят блог да е такъв, но ми се струва, че при ежедневното публикуване това отношение малко се размива. Не защото няма какво да кажеш всеки ден, а защото рутината те кара да го кажеш по малко по-различен начин.

30-дневно предизвикателство: картичка № 22 и обявяване на спечелилия наградата

Днес ще бъда особено лаконична, но за сметка на това пък изчерпателна :)

Наградата за деня на скрапбукинга отива при № 19 - Елена:

Елена, изпрати ми адреса си на HandMadeByToni(at)yahoo(dot)com и тези дни наградата ще пътува към теб.

На всички останали - благодаря ви от сърце за милите коментари!
Обещавам, че често ще преглеждам материалите си и ще правя малки награди за някой от вас.
Да даваш понякога носи повече удоволствие, отколкото да получаваш :)

30-дневно предизвикателство: картичка № 21

Всяка следваща картичка за предизвикателството ми допада все по-малко и по-малко. Самокритичност никога не ми е липсвала, така че строгият ми поглед не е нещо, с което тепърва се сблъсквам. По-скоро предполагам, че наистина количеството започна да се отразява на качеството. Но пък вече съм на финалната права, така че няма да се откажа. Замислям се обаче защо се стига до момент, в който в това, което правиш, сякаш започва да липсва живецът, искрата. Дали е субективно или всички го забелязват? Дали е защото го правиш независимо от всичко - независимо от това в какво настроение си, дали си мотивиран, вдъхновен или напротив. Определено въпросите са повече от отговорите, но пък предизвикателството затова си е предизвикателство - защото те предизвиква да потърсиш необичайни решения и да научиш малко повече за себе си.

P.S. Не забравяйте, че днес е последният ден, в който може да се включите в спечелването на наградата за деня на скрапбукинга ето тук.

30-дневно предизвикателство: картичка № 20

Благодаря ви за коментарите към вчерашната публикация. Искаше ми се да отговоря на всеки от вас, но умишлено се въздържах, за да мога след това да избера печелившия, без да трябва да изключвам коментари.

Затова сега казвам първо добре дошли на всички, коментирали за пръв път. Признавам, че всеки един такъв коментар ме изпълва с радост - сякаш съм открила нов приятел. Надявам се, че се чувствате уютно тук и че по-често ще събирате смелост да споделяте по нещичко с мен.

Всички, желаещи да бъдат осиновени - добре сте дошли. Ще бъдете фотографирани ежедневно и неуморно, ежедневието ви ще бъде обект на внимателно изследване и прилежно записване, на вас ще бъдат посвещавани страници и албуми...докато ви писне и си отидете вкъщи на спокойствие :))

Което обаче не означава, че бих разколебала дори един от вас, който иска да се пробва в  скрапбукинга. Напротив - бих го насърчила с цялото си сърце, бих го окуражила да разкаже поне една история, да запечата един момент, да съхрани един спомен. Защото си струва.

А когато прочета, че съм вдъхновение за някого, е, казвам ви, няма такова удовлетворение. Защото аз всъщност не искам тълпи, обсаждащи блога. Не търся популярност, а докосване, доза вълнение, малко вдъхновение. Някой, който би казал - хм, това е интересно, иска ми се да опитам.

Последните ми скрапбук-страници и малка награда - видео

Ето я и обещаната изненада - един от вас, коментирал под тази публикация, ще получи наградата, показана в клипа. Коментарите ще останат отворени до понеделник, а във вторник на случаен принцип ще избера и спечелилия. Желая ви усмихнат и слънчев ден!

P.S. За да ви улесня в коментарите, може да ми задавате въпроси, да споделите какви публикации бихте искали да прочетете или просто да ми разкажете какво възнамерявате да правите днес.

30-дневно предизвикателство: картичка № 19 и предстояща изненада

Знаете ли, че всяка първа събота от м.май се празнува денят на скрапбукинга. Тази година денят е пети май, тоест днес. Което означава, че едва ли тази публикация с поредната картичка от предизвикателството ще е единствената за деня. Искаше ми се да отбележа този своеобразен празник по малко по-специален начин, но все още обмислям какъв да бъде той. Хрумват ми идеи за видеоклип, за представяне на последните ми скрапбук-страници, а може би и за някаква награда за някой от вас... Всъщност защо не и за всичко наведнъж. Така че ме очаквайте отново днес, но този път с изненада :)

30-дневно предизвикателство: картичка № 18

Отново картичка, направена само от няколко вида картони - всъщност идентични на тези от картичка № 12. Споменавала съм и друг път, че когато направя картичка с определени материали, много често ги използвам и за втора. Прибирането и подреждането определено не са най-приятната част от творческия процес, така че се възползвам напълно не само от факта, че вече съм направила някакъв подбор на подходящи цветове и десени, но и от безпорядъка, който цари на работната ми маса.

Що се отнася до тази картичка... не е от най-любимите ми, признавам. Липсва й сякаш живец, нещо, което да те привлече към нея. Но пък аз продължавам да съм убедена, че няма как всичко, което правиш, да е стойностно, красиво и различно. Напротив - за да създадеш онова ми ти стойностно и различно нещо, преди това трябва да си направил много, ама наистина много не чак толкова стойностни и красиви неща. Очакването, че само да седнеш на работната си маса веднъж месечно и под ръцете ти ще се роди шедьовър е толкова нереалистично, че е чак смешно.

Затова предлагам да запретнем ръкави и просто да творим, пък ако в процеса на това творене успeeм от време на време да създадем нещо хубаво, значи си е струвало.

30-дневно предизвикателство: картичка № 17

Много рядко правя картичка с основа в различен цвят от белия или крафт, но пък, когато все пак пренебрегна навика и удобството, се получава нещо интересно и различно - като днешната картичка например.

Ако ме питате как върви предизвикателството, всъщност добре. Неочаквано и за самата мен се оказва, че да правиш картичка всеки ден не е чак толкова трудно, независимо колко си ангажиран и зает. По-трудно се оказва да намериш време да я снимаш при подходяща светлина, а след това да обработиш снимката, за да изглежда добре.

Лошото е, че не намираш време за почти нищо друго - не съм правила скрапбук-страница през последните седмици, не съм снимала и какъвто и да било клип. Но пък възнамерявам да завърша предизвикателството и след това да споделя какво научих от него. Със сигурност ще е интересно и поучително да се върна към изминалите 30 дни, да разгледам направените картички, да си припомня отделни моменти и в крайна сметка да помисля имаше ли смисъл и какъв бе той.

30-дневно предизвикателство: картичка № 16

30-дневно предизвикателство: картичка № 15 и предимствата на Белград

Днешната картичка ми отне сигурно най-много време и усилия от всички направени досега за предизвикателството - не че й личи, но е факт. Когато нещо не ти се получава, не ти се получава и това е. В друг момент бих я изоставила, но когато трябва да правя картичка всеки ден, нямам особен избор. Честно казано не я харесвам особено.

Както и да е, все пак тази картичка може да ми послужи като идеален повод да ви спомена къде бях през последните дни. Никак не ме бива по пътеписите/още ме гризе съвестта, че така и не написах дълго обещаваната публикация за Флоренция миналата година/ и нямах намерение да пиша каквото и да било. Но снощи се замислих, че имаше неща, които ми направиха наистина силно впечатление и искам да споделя.

И така, през последните четири дни бях в Белград. Тръгнах без никакви особени очаквания - бях със страхотна компания и единственото, на което се надявах, беше да си изкараме весело. Което й стана, но си признавам, че изобщо не очаквах Белград да ме впечатли по какъвто и да било начин. Оказа се, че съм се лъгала. 

Което ни води до днешната публикация в стил "Предимствата на Белград".

Прекрасните жени - толкова са хубави тези сръбкини, че аз, без да имам особени сантименти към жените като пол, просто бях очарована. Наистина много красиви. Истинско удоволствие бе да вървиш по улиците.

Вкусната храна - иска ли питане, предполагам това го очаквахте. Но пък имайте предвид, че това го пише човек, който вече пети месец не е хапвал месо. Но и без месото, кухнята им е чудесна. Тестените им изделия са много вкусни, а в т.нар."каймак" се влюбих безвъзвратно.

Несекващият нощен живот. В полунощ в делничен ден централните улици на Белград са точно толкова оживени и поне два пъти по-шумни от тези в София през деня. А когато си отишъл да се забавляваш, това определено си е предимство.

Книжарниците. Силно съм впечатлена. Толкова много книжарници накуп не бях виждала никога никъде. Имах усещането, че само в Белград има повече книжарници, отколкото в цяла България накуп. Да не говорим, че на една от централните търговски улици всеки пети магазин беше книжарница. Четат хората и аз като един четящ човек ги приветствам. Браво на тях!

И накрая две много показателни случки за приветливостта на сърбите: 

Попитахме едно момче как да стигнем до някакъв магазин и той мигновено реши не просто да ни обясни, а направо да ни отведе, въпреки протестите ни и уверенията, че ще се справим и сами. Заряза този младеж приятелите си и ни води поне 7-8 минути до автобусната спирка - там спря, започна подробно да ни обяснява къде и след колко спирки трябва да слезем и докато ние бяхме още зашеметени от цялата тази отзивчивост, грабна лист и химикал, написа с кои автобуси можем да отидем до там, като не забрави да добави и с кои може да се върнем.

И за да не мислите, че това е изключение, само ще спомена за пристигането ни. Търсейки хотела, спряхме до един полицай и попитахме къде се намира. Оказа се, че навигацията правилно ни е отвела и хотелът е под носа ни - 50 метра нагоре в една еднопосочна улица, чиято посока беше, уви, точно противоположна на нашата. И знаете ли какво направи полицаят - разтича се и буквално блокира цялото движение по една от централните улици в Белград на обяд, само и само да можем ние да стигнем до хотела, без да трябва да се връщаме.

Е, кажете ми как да не съм впечатлена от това кратко пътуване до една съседна столица.